Над 18% от младите българи от 15 до 30 г. нито работят, нито се образоват и това създава голямо предизвикателство не просто пред образователната система и пазара на труда, а и пред икономиката и политиците. Това коментира ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов по време на кръгла маса „Работа за младите, младите на работа”.
Снимки
В дискусията участваха председателят на НПСС – Даниел Парушев и представители на студентските съвети от висшите училища, а сред официалните лица бяха вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков, Сашо Пенов и Весела Лечева, заместник-министърът проф. д-р Емил Мингов, представители на институции и на младежки и студентски организации, синдикати, работодатели и представители на неправителствения сектор.
Темата на кръглата маса е в контекста на активното участие на младите хора в процеса на вземане на решения, както и динамичната глобално променяща се среда.
В глобален контекст пазарът на труда се променя с изключително голяма скорост, излизат технологични разработки и нововъведения, каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век – век на предизвикателства, на нови компетенции, които трябва да придобиваме всеки един ден, коментира той. Пеканов посочи, че с всеки изминал ден трябва да се работи младите хора да имат достъп до тези компетенции.
Не трябва да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас – умението да се учим цял живот, каза вицепремиерът.
Според правосъдния министър Крум Зарков политическите елити не се склонни сами да отстъпят своето място.
Зарков отбеляза, че политическото участие трябва да се разглежда през три показателя. По думите му не е само гласуването, първо трябва да имаш интерес, след това да има активизъм и тук е ролята на политическите партии.
Тенденцията в момента е децата да остават в България, за да завършат тук първата бакалавърска степен и след това чрез магистратурите да видят и чуждестранния опит, каза служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
„От записаните студенти завършват 60%, другите се отказват, защото не искат да учат“, посочи просветният министър.
В дискусията Даниел Парушев - председател на Националното представителство на студентските съвети обърна внимание, че във висшите училища влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите продължават да бъдат ниски, недобри са условията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е сред причините студентите да не посещават лекции и упражнения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, достатъчно платени стажове за студентската общност. Българските фирми проявяват слаб интерес, но все пак висшето образование у нас много е израснало, констатира още Парушев.
В дискусията участваха председателят на НПСС – Даниел Парушев и представители на студентските съвети от висшите училища, а сред официалните лица бяха вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Крум Зарков, Сашо Пенов и Весела Лечева, заместник-министърът проф. д-р Емил Мингов, представители на институции и на младежки и студентски организации, синдикати, работодатели и представители на неправителствения сектор.
Темата на кръглата маса е в контекста на активното участие на младите хора в процеса на вземане на решения, както и динамичната глобално променяща се среда.
В глобален контекст пазарът на труда се променя с изключително голяма скорост, излизат технологични разработки и нововъведения, каза вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов. Такъв ще бъде 21 век – век на предизвикателства, на нови компетенции, които трябва да придобиваме всеки един ден, коментира той. Пеканов посочи, че с всеки изминал ден трябва да се работи младите хора да имат достъп до тези компетенции.
Не трябва да забравяме нещо, което ще бъде нужно на всички нас – умението да се учим цял живот, каза вицепремиерът.
Според правосъдния министър Крум Зарков политическите елити не се склонни сами да отстъпят своето място.
Зарков отбеляза, че политическото участие трябва да се разглежда през три показателя. По думите му не е само гласуването, първо трябва да имаш интерес, след това да има активизъм и тук е ролята на политическите партии.
Тенденцията в момента е децата да остават в България, за да завършат тук първата бакалавърска степен и след това чрез магистратурите да видят и чуждестранния опит, каза служебният министър на образованието и науката проф. Сашо Пенов.
„От записаните студенти завършват 60%, другите се отказват, защото не искат да учат“, посочи просветният министър.
В дискусията Даниел Парушев - председател на Националното представителство на студентските съвети обърна внимание, че във висшите училища влизат все по-неподготвени младежи, стипендиите продължават да бъдат ниски, недобри са условията в по-голямата част от общежитията. Липсата на иновативност на преподаватели и асистенти е сред причините студентите да не посещават лекции и упражнения, обърна внимание той. Липсва връзка с бизнеса, достатъчно платени стажове за студентската общност. Българските фирми проявяват слаб интерес, но все пак висшето образование у нас много е израснало, констатира още Парушев.
