Националният студентски дом (съкратено НСД) провежда държавната политика в интерес на студентите в извънучебно време чрез подпомагане на дейности на национално и местно равнище в културата, образованието и науката. Има статут на българска държавна институция по чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 60 от Закона за администрацията.

Сградата на НСД се намира на пл. „Народно събрание“ 10 в София. Представлява архитектурен паметник на културата от местно значение. Построена е по проект на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчовпрез 1933 г.

Историята на Националния студентски дом датира от 1904 г., когато председателят Стилиян Чилингиров на Студентския клуб към Държавния университет със съдействието на министъра на просвещението проф. Иван Д. Шишманов полага основите на фонда за построяване на сграда на Студентския клуб с основна сума 10 000 лв., отпусната от Министерството на народното просвещение^[1].

На 12 юни 1910 г. по инициатива на председателя на Студентския клуб Тома В. Томов се учредява Граждански комитет за построяване на здание на Студентския клуб в София. Уставът на комитета е утвърден със заповед на Министерството на народното просвещение № 1516 от 14 май 1911 г. Основният камък на Студентския дом е поставен на церемония на 30 май 1931 г. Започва да функционира през 1933 г., макар че сградата му е окончателно завършена едва през 1940 г.^[2]

След 9 септември 1944 г. в Студентския дом се настаняват щабът на Съюзническата контролна комисия и щабът на Съветската армия. След сключването на следвоенния мирен договор и тяхното напускане на страната в сградата се настанява Театърът на народната армия. През 1957 г. по решение на правителството (Постановление № 159a от 05.07.1957 г. на Министерския съвет и ЦК на БКП) собствеността на Студентския дом се предоставя на ДКМС. Започва осъществяването на активна културна дейност сред студентската общност като Студентският дом на културата (СДК) е препреименуван на Централен студентски дом на културата (ЦСДК) от 1977 г.^[3]

Националното представителство на студентските съвети в Република България развива в сградата Национален център за студентско сътрудничество.

Чрез Постановление на Министерския съвет № 233 от 4.12.1991 г. държавата отнема от организацията „Българска демократична младеж“ (правоприемник на ДКМС) правото да ползва Студентския дом, като предоставя имота безвъзмездно на Министерството на образованието и науката (МОН) за стопанисване и управление за задоволяване на социалните и културните потребности на студентите. С ПМС № 65 от 05.04.1999 г. се регулира статутът на Националния студентски дом към МОН като самостоятелно юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията.

1933 – 1944 г. – Управлява се от Академичния съвет и Ректора на Държавния университет;

1944 – 1957 г. – Настанен е Театърът на народната армия, впоследствие се управлява от Министерството на народната просвета;

1957 – 1990 г. – Централен студентски дом на културата (към ДКМС): Константин Габровски (1958 – 1959); Димитър Данев; Стефан Енчев (1964 – ); Андрей Коралов; Янаки Русев; Ганка Константинова ( – 1976); Борис Семерджиев (1977 – 1981); Генади Генадиев (1978 – ); Уляна Пачева (1990-1991);

1991 – 1998 г. – Студентски дом (към Министерство на образованието и науката): Веселин Тодоров (1992 – 1994); Иван Станев (1995-1996); Катя Георгиева (1996-1998);

1999 г. – до момента – Национален студентски дом – институция от системата на централната изпълнителна власт, създадена с Постановление на Министерски съвет: Пламен Дойнов (1998-2004); Богдана Костова (2004-2014); Николай Иванов (2014 – юли 2018); Христиан Даскалов (август 2018 – декември 2023),  Никола Танаков (януари 2024 – до сега)

---

Писмо от цар Борис III до Българския национален студентски съюз (БНСС) в подкрепа за построяване на Студентския дом: :„С най-гореща симпатия посрещам благородното начинание за издигането на Дом на българския студент, където ще крепнат и обединяват сърцата и умовете си здрави и добре просветени граждани на България, които утре, работейки за Родината, ще бъдат добри ратници в международното сътрудничество за мирния общочовешки напредък.“ (19.12.1929)