Председателят на НПСС – Даниел Парушев и зам.-председателят на НПСС и представител на Софийския университет Св. Климент Охридски” заедно с представители на студентските съвети от висшите училища в София поднесоха венци и цветя на паметника на създателите на славянската писменост пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”.
Денят на буквите е най-светлият празник на духовността и просветата, водещ след себе си гордостта, че и ние сме дали нещо на света.
В тържественото си поздравително слово към академичната общност и студентската младеж, председателят на НПСС се обърна с вдъхновяващо обръщение към носителите на просвещение.
„Прекланяйки се пред делото на Солунските братя, отдаваме почит на всички, които пазят културно-историческото ни наследство, предавайки го от поколение на поколение. През хилядолетната ни история писмеността, училището и знанието винаги са били символ и стожер на българската идентичност. За това днес изказваме и своята благодарност към учителите и просветителите, към дейците на изкуството и културата, към духовните ни обединители и всички, които полагат усилия за съхранение на културната ни идентичност” - казва още в словото си председателят на НПСС.
Цветя от името на своите общности поднесоха още представители на студентските съвети на Технически университет – София, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Университет за национално и световно стопанство, Международно висше бизнес училище, Висше строително училище „Любен Каравелов” и Национална художествена академия.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука - глаголицата.
Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги - т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква "Св. Марина" е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата "Св. Климент". Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
В края на девети век двамата братя са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
Сега у нас 11 май се чества като църковен празник на Светите братя Кирил и Методий, а на 24 май се отбелязва празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост.
